Постинг
13.03.2016 12:12 -
Чаплинеска
ЧАПЛИНЕСКА
Приспособяваме се тихо към живота
доволни и от бледите успехи
които вятърът довява
и пуска в празните ни джобове.
Но още храним обич към света,
щом спираме пред гладно котенце на прага,
готови да го приютим в протрития ръкав,
да го спасим от улицата шумна и жестока.
Отстъпваме встрани: и до последната неискрена усмивка
се мъчим да отсрочим удара неотвратим;
невинно и учудено се взираме
в безмилостния показалец, който сочи нас.
Но тези отстъпления са толкова измама,
колкото и пируетите на всяко гъвкаво стебло.
И да умреш, не е събитие голямо.
От всичко можем да убегнем, но не и от сърцето:
виновни ли сме ние, че сърцето продължава да живее?
Играта е такава - кара ни да се усмихваме насила.
И все пак виждаме луната, спряла над самотна уличка,
да преобръща празна кофа в искряща чаша на смеха;
и все пак чуваме през веселия шум на нашите стремежи
гласа на котенце, което вика сред пустинята.
ХАРТ КРЕЙН
***
трябва да останем чувствителни и морално устойчиви.
размисли ме дълбоко.
поздрав.
цитирайразмисли ме дълбоко.
поздрав.
а котенцето... ех ако знаеш колко са много и сега пак започнаха да забременяват. Светци са хората, които ги спасяват от улицата почти ежедневно.
цитирайfaktifakti написа:
въпреки приспособяването
трябва да останем чувствителни и морално устойчиви.
размисли ме дълбоко.
поздрав.
трябва да останем чувствителни и морално устойчиви.
размисли ме дълбоко.
поздрав.
Понякога отреденото ни време не стига, за да се приспособим.
Дали е от планетата, дали е от Вселената?
Много ми харесва това стихотворение.
Имам го отдавна..
И винаги ме размисля дълбоко..
Поздрави и на теб, Факти!
sestra написа:
Времето на Ханс Цимер много го обичам,
а котенцето... ех ако знаеш колко са много и сега пак започнаха да забременяват. Светци са хората, които ги спасяват от улицата почти ежедневно.
а котенцето... ех ако знаеш колко са много и сега пак започнаха да забременяват. Светци са хората, които ги спасяват от улицата почти ежедневно.
И на мен много ми хареса Цимер и някак ми пастна с думите от стиха.
Много са милички котаците. Моя още ми липсва,
въпреки че изчезна преди цели 8 години.
Да бъдем състрадателни ни е заложено,
просто от нас зависи да реализираме състрадателността,
а да не я държим в латентно състояние, живеейки в недоверие
и безразличие...
Благодаря ти, Сестричка!
ще запомня този стих.
Обичам животните, защото всички са невинни...
Поздрави!
цитирайОбичам животните, защото всички са невинни...
Поздрави!
zemja написа:
Дори само заради котенцето,
ще запомня този стих.
Обичам животните, защото всички са невинни...
Поздрави!
ще запомня този стих.
Обичам животните, защото всички са невинни...
Поздрави!
Здравей, Ели,
благодаря ти за коментара.
Стихото е за вечните ни търсения и лутания
в пространството живот!
Много е уместно, струва ми се,
сравнението с котешкия вик - нещо пронизително,
но и фактор който те кара винаги да се обърнеш и да
реагираш..., но в случая е вик сред пустиня...
Дали пустиня е животът ни?..
Поздрави!
Спрем ли да се лутаме и търсим, свършва и играта :-)
цитирайnalia написа:
И слава Богу ,
Спрем ли да се лутаме и търсим, свършва и играта :-)
Спрем ли да се лутаме и търсим, свършва и играта :-)
Ще я играем играта докрай!
Благодаря ти за коментара!
Хубав ден! :-)
и научих че наистина от сърцето не може да се убегне...:)
цитирайportishead написа:
Днес прочетох нещо ново за мен..
и научих че наистина от сърцето не може да се убегне...:)
и научих че наистина от сърцето не може да се убегне...:)
Сърцето е пресечната точка в съществуването,
а душата показателя на посоката, която е отредено да следваме!
Благодаря ти!
Радвам се, че те наведох на размисъл...
Поздрав!