Винаги съм се чудела как хората решават да емигрират. Да зарежат всичко в някакъв момент и да се хвърлят в неизвестното с главата напред. Ясно е, че почти всеки българин заявява поне няколко пъти в живота си "Евал съм му майката, като ше зарежа сичко и се качвам на самолета, така повече не може". Но кога точно се случва това действие с майката, кое се чупи съвсем, това не ми беше ясно. 

Е, изясни ми се.

От как се помня, все живея в кризи. От много детските ми години помня, че нямаше ток, че киселото мляко беше с купони, че децата, с които играех, ми казваха, че тъй като баща ми харесва Желю Желев, вкъщи ще ядем зеле, а в тях ще ядат луканка, щот заради Луканов. Може и различни кризи да са били, но са ми в едно. После помня, че основната храна беше сандвич с маргарин, помня и че взех пари назаем от приятел и купих "пица" с кремвирши, беше весело вкъщи. Също помня и 97-ма, нямаше цигари, но аз си намирах Феникс с бял филтър и бях много яка. Но се случваше да пуша и Арда без филтър. После някак нещата се успокоиха, омъжих се, родих две деца. И някъде след 2010-та разбрах що е то истински да си в криза. 

Криза, но не само финансова, не. Докато децата не тръгнат на училище, някак всичко се понася. Но сблъсъка с българската образователна система прави нещата съвсем непоносими, човек се вглежда в бъдещето си и вижда много ясно неща, които не иска да се случват на децата му.

Решението го взимам някъде около Коледа преди три години. Коледа, която ми е невъзможна, не си получавам заплатата редовно и в целия й размер, подаръци и рождени дни, гражданска на колата и вечното пазаруване във Фантастико, парното, тока... Разбира се, че един от главните мотиви са пари. Парите купуват спокойствие, задоволяват елементарни нужди. Е, на този последен преди празниците работен ден ми втръсва, отварям гугъл и почвам да ровя. Къде, къде... Дания, Швеция, Холандия... езиците им едни изчекнати, няма научаване това, пък и за какво сме им, не сме ни лекари, ни заварчици. После ми минава, за кратко, до следващата заплата, до следващата простотия в училището на дъщеря ми, до следващите идиоти по улиците. Няколко месеца по-късно решавам да търся работа на милото в Англия, а после прехвърлям търсенето в Шотландия, щото някак по-яко ми звучи. Намирам, но това е тема на следващ постинг.

В крайна сметка решението го взимаме заедно, отчаяни и то далеч не само заради пари. Винаги ще оцелея в България. Въпросът е, че не мога да приема корумпираната полиция, както и корумпираните лекари, престъпниците политици, умиращото образование. И след 15 години съзнателен и активен живот в България просто не можехме повече. Не намерихме начин да се борим с това, нито да го променим. О, опитвала съм се, гласувала съм всеки път, протестирала съм и съм защитавала каузи, стотинка подкуп за нищо не съм дала и съм вървяла по половин час с фас в ръка, за да намеря кофа. За съжаление не видях резултат и реших - евала съм му майката, не мога повече, махаме се.