Невъзможно…

Да спра да те обичам? Невъзможно!

Нима не чака утринта нощта

и в своите вселенски невъзможности

не сбъдва Битието?

И аз така…

Да спра да те очаквам? Боже мой…

Нима се спира времето пред вечността?

И даже да трепти до атом сложно,

то я дочаква. Чуваш ли?

Съдба…

Съдбата – мили мой, щом прати зов

и в две ръце предложи ти небето си,

о - няма на Земята черен ров

връз който да положа коленете си.

Обичам те – обичай ме! Нали –

това сме чакали със тебе в празни нощи.

Навън вали…

Да – нека да вали…

Да спра да те обичам?

Невъзможно е…

Маргало