***
И се сърдя ужасно на себе си...
Започвам всеки ден със "Край!"
Какво по-хубаво начало...
От днес не вярвам в любовта.
Без нея пак ще съм си цяла.
Без тебе вече не боли.
Дори не помня, че болеше.
Сълзи ли? Глупости...Сълзи...
Каквото беше...знаеш...беше.
И вече лъжа съвършено.
Почти си вярвам...Само че
след няколко секунди време
едно предателско гласче
нашепва "Още го обичаш.
И знаеш, че ще е така...
пред себе си, добре, отричай.
Но няма как пред Любовта..."
И тръгва всичко пак обратно-
сълзите, липсата ти, празнотата...
Какво, че любовта е вятър...
Той ми е нужен. За крилата.
А мислех, че умело лъжа...
И мислех, че ще си повярвам.
Ще спра да съм ужасно тъжна.
Ще спра завинаги да те очаквам.
Излиза, че не става лесно.
Това, проклетото сърце
ще те очаква цяла вечност.
Или поне докато спре...
Преди Рашакалипсиса на Доброданя
Смразяващи кадри от организираната от ли...