Постинг
22.11.2015 18:35 -
Говори героят
Автор: onewayticket
Категория: Други
Прочетен: 1814 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2016 12:06
Прочетен: 1814 Коментари: 9 Гласове:
20
Последна промяна: 13.03.2016 12:06
ГОВОРИ ГЕРОЯТ
Аз не исках да замина.
Те ме мобилизираха.
Аз не исках да умирам.
Те казаха, че ме е страх.
Аз се опитах да избягам
Те ме изпратиха пред военния съд.
Аз не стрелях.
Те ме нарекоха подлец.
Дадоха команда за атака.
Един шрапнел разкъса корема ми.
Аз виках от болка.
Те ме отнесоха на безопасно място.
На безопасно място аз умрях.
Те обявиха траурно мълчание.
Зачеркнаха ме от списъците
и поставиха кръст върху гроба ми.
В родния ми град държаха прочувствена реч.
Аз нямах възможност да извикам : "Лъжци!".
Казаха, че съм дал живота си.
Аз се бях мъчил да го запазя.
Казваха, че ще служа за пример.
Аз се бях опитал да избягам.
Казваха, че се гордеят с мен.
Аз се бях срамувал от тях.
Казваха, че майка ми също трябва да се гордее.
Майка ми плачеше.
Аз исках да живея.
Нарекоха ме страхливец.
Умрях като страхливец.
Обявиха ме за герой.
ФЕЛИКС ПОЛАК
Да го представят като "герой" е нужно на тези, които са го изпратили на смърт.
цитирайkushel написа:
Това е дилема. Вярно, много смирено и благородно е да си пацифист. Да мразиш войната и да отказваш да стреляш по хора.
Но когато един несантиментален враг пресече границата и почва да безчинства в родината ти, да убива бебета и старци да позори жените и момичетата, да заграбва плодовете на твоя труд, няма ли да побеснееш и да искаш възмездие. И как в такъв случай ще се опитваш да спасиш своя задник, когато добре знаеш, че ако всички постъпят като теб, родината ти загива. Ето, така стоят нещата. Затова, мъжете, които сме ходили в казармата, сме възпитани на жертвоготовност за разлика от егоистичните лекета, които растат сега.
Но когато един несантиментален враг пресече границата и почва да безчинства в родината ти, да убива бебета и старци да позори жените и момичетата, да заграбва плодовете на твоя труд, няма ли да побеснееш и да искаш възмездие. И как в такъв случай ще се опитваш да спасиш своя задник, когато добре знаеш, че ако всички постъпят като теб, родината ти загива. Ето, така стоят нещата. Затова, мъжете, които сме ходили в казармата, сме възпитани на жертвоготовност за разлика от егоистичните лекета, които растат сега.
Така е! Дилема е.
Стихотворението просто ми хареса и го споделих.
Следващия път ще метна и нещо на Буковски, на което попаднах и ми се струва актуално. Просто ще ми отнеме време да го набера. По-дългичко е.
Благодаря за коментара. Спокойна нощ!
kvg55 написа:
Да го представят като "герой" е нужно на тези, които са го изпратили на смърт.
Прав сте! Благодаря за коментара!
истина
цитирайднес ненавиждам политическите коментатори, обясняващи с хладен тон мотивите да бъдат убивани жени и деца в Сирия. Те не обясняват защо режимът на Асад и днес се поддържа от Русия с цената на тези невинни животи, повече от 400, сред тях около 90 деца, но са способни на дълги и мъгляви дрънканици за това как Америка е подла, а Европа - стара и грохнала. Гнус, onewayticket, гнус много повече от съдбата на американския войник и руския войник, чиито гроб остава без име, а на майка му е забранено да прави погребение!
цитирайfaktifakti написа:
тежко е
истина
истина
Така е! Тежко е!
Всеки избор е тежък.
Всяко стечение на обстоятелствата също!
Поздрави, Фактче!
sestra написа:
Войната винаги е несправедлива, но днес ненавиждам политическите коментатори, обясняващи с хладен тон мотивите да бъдат убивани жени и деца в Сирия. Те не обясняват защо режимът на Асад и днес се поддържа от Русия с цената на тези невинни животи, повече от 400, сред тях около 90 деца, но са способни на дълги и мъгляви дрънканици за това как Америка е подла, а Европа - стара и грохнала. Гнус, onewayticket, гнус много повече от съдбата на американския войник и руския войник, чиито гроб остава без име, а на майка му е забранено да прави погребение!
Така е. Войната винаги е несправедлива!
Всички тъжим за децата.
Но тези деца ги превръщат и в живи бомби.
Вследствие на това загиват хора и то много хора.
Така накрая, като се тегли чертата остава само
статистиката и хладните коментари,
за които говориш ти, Сестричка..
Явно сме устроени да претръпваме, просто на някои
им трябва повече време. Други избират да ги боли!
Пак опираме до избора...
Прегръдки!
и човек предава мечтите си.
цитирайonewayticket написа:
Така е! Тежко е!
Всеки избор е тежък.
Всяко стечение на обстоятелствата също!
Поздрави, Фактче!
faktifakti написа:
тежко е
истина
истина
Така е! Тежко е!
Всеки избор е тежък.
Всяко стечение на обстоятелствата също!
Поздрави, Фактче!
faktifakti написа:
идва стечение на обстоятелствата
и човек предава мечтите си.
и човек предава мечтите си.
Истинските мечти не се предават никога!
Те просто временно затихват,
за да избухнат отново с пълна сила!
И така - до сбъдване - ако не в тоя,
то в следващия life!
Поздрав!
Пак си писала чудеснотии!