Дочакали…. 

дочака времето да извърви
сърцето своя земен ход
да се отърси от мъгли
и да покълне за живот

стрелките тихо се въртяха
по своя път от светлина
и в бури някак оцеляха
сред защитена тишина 

водата беше огледало
стените бяха епилог
желанието оцеляло
бе най-високия залог 

*
*
*
* 

във утрото дъждът шептеше
и стъпки пиеше брега
една вълна без глас мълвеше
че най-щастлива е в света